13.12.2013 г., 20:11

Стихът

958 0 6

СТИХЪТ

 

Бих искал моят стих да е стихия,

Която с времето не стихва.

Напук на тия или на ония,

Да се гневи, но и усмихва.

 

Да търси винаги и да намира,

Не някога, а в дни реални.

Да бърза бавно, в трудност да не спира.

Да пъди думите нахални.

 

Да удря смело, ако се налага.

Да замълчи в среда неловка.

Красивия сюжет да не отлага

В стремеж за по-добра трактовка.

* * *

Спестих от другите желания –

Не бих помислил да го притеснявам.

Открих, че е другар, не мания

И в стих напред ще продължавам!

 

01-05.04.13

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Динко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихът е потребност, пречистване!
    Дерзай!Харесах!
  • Чудесно е, Поете! Поздравления!
  • Да си поет е начин на живот! Поредният разтърсващ стих! Поздрав!
  • Споделям, Динко! Поздрав!
  • Много е вярно това което си казал,да, наистина поезията е като опиат за душата,продължавай да твориш!Поздрав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...