Dec 13, 2013, 8:11 PM

Стихът

  Poetry » Other
954 0 6

СТИХЪТ

 

Бих искал моят стих да е стихия,

Която с времето не стихва.

Напук на тия или на ония,

Да се гневи, но и усмихва.

 

Да търси винаги и да намира,

Не някога, а в дни реални.

Да бърза бавно, в трудност да не спира.

Да пъди думите нахални.

 

Да удря смело, ако се налага.

Да замълчи в среда неловка.

Красивия сюжет да не отлага

В стремеж за по-добра трактовка.

* * *

Спестих от другите желания –

Не бих помислил да го притеснявам.

Открих, че е другар, не мания

И в стих напред ще продължавам!

 

01-05.04.13

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Динко All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стихът е потребност, пречистване!
    Дерзай!Харесах!
  • Чудесно е, Поете! Поздравления!
  • Да си поет е начин на живот! Поредният разтърсващ стих! Поздрав!
  • Споделям, Динко! Поздрав!
  • Много е вярно това което си казал,да, наистина поезията е като опиат за душата,продължавай да твориш!Поздрав!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...