Dec 13, 2013, 8:11 PM

Стихът

  Poetry » Other
961 0 6

СТИХЪТ

 

Бих искал моят стих да е стихия,

Която с времето не стихва.

Напук на тия или на ония,

Да се гневи, но и усмихва.

 

Да търси винаги и да намира,

Не някога, а в дни реални.

Да бърза бавно, в трудност да не спира.

Да пъди думите нахални.

 

Да удря смело, ако се налага.

Да замълчи в среда неловка.

Красивия сюжет да не отлага

В стремеж за по-добра трактовка.

* * *

Спестих от другите желания –

Не бих помислил да го притеснявам.

Открих, че е другар, не мания

И в стих напред ще продължавам!

 

01-05.04.13

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Динко All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стихът е потребност, пречистване!
    Дерзай!Харесах!
  • Чудесно е, Поете! Поздравления!
  • Да си поет е начин на живот! Поредният разтърсващ стих! Поздрав!
  • Споделям, Динко! Поздрав!
  • Много е вярно това което си казал,да, наистина поезията е като опиат за душата,продължавай да твориш!Поздрав!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...