Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18478
15 февр. 2020 г., 11:33  

Сто години...Късогледство 

  Поэзия » Другая
529 5 17

Така и никога не ги видях.
 Стотиците изписани тетрадки.
А казват мене си описвал в тях.
И плакал си. За мене. Татко.

 

Признай ми честно, беше ли пиян,
когато в стих душата си излива?
В юмруче свита, в детската ми длан,
душата ми ще слуша - мълчаливо.
 
Не знам отде се пръкна този стих,
наследствено е явно. Кръв. Остава.
И късогледството ти наследих,
научи ме и как да не прощавам.

 

Аз бях ти нелюбимото дете,
което не поглеждаше в очите.
Любимите, как пускаха те те,
да бъдеш с мен и римите ,звездите?

 

Дали и в рая случва се това?
И има по-любими, или няма,
и виждаш ли, как плаче със слова,
потайна муза. Боса. По пижама?

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сигурно, Мъдрост моя, сигурно. И се нарича помъдряване - виждаш, че не си е струвало...
  • И непрощаването си има пукнатини... С времето се разширяват и през тях преминава прошката...
  • Благодаря ти, Роси!
  • Никога не е късно за изповед, за прошка, или среща с въпросите от детството! Великолепна си!
  • Прегръщам те, Марийче!
  • Макар и в душата ти да горчи, поезията е безценно наследство.
    Затрогваща изповед, Наденце!🌷
  • Благодаря, Дани! Когато искам да кажа нещо, го казвам, Целувчице, каквото и да ми струва. Но само, ако си струва. Това е...Ами моя начин за непрощаване. И забравяне.
  • Стана ми чоглаво. Че понякога хората се сещат колко много са искали да си кажат точно тогава, когато вече ги делят измерения.
  • Прекрасно е, Наде!
    Не знам отде се пръкна този стих,
    наследствено е явно. Кръв. Остава.
    И късогледството ти наследих,
    научи ме и как да не прощавам.
  • Благодаря ви!
  • Наде, развълнува ме дълбоко. Само това ще кажа. Другото се усеща. Прегръщам те.
  • Дълбоко достига тази изповед. Поздрави за прекрасната поезия!
  • Прекрасно написано, Наде!
  • Този стих е на моите години, момичета. Може би стихотворението, което Краси постави в избрани го "отключи" и се "изля". На части. Току-що го дописах...
  • В юмруче...
    Страхотна дълбочина и интимност...
    Когато е наследствено, витае една благодарност, а аз се чувствам като мутация и често завиждам на извънземните, които знаят, защо са на земята😃
  • Поздравления!!!
  • Ох, Наде.. И поезията ли ти е наследствена? Ако е така си наследила богатство ☺️
Предложения
: ??:??