СТО КИЛА

(Част първа от ТРИЗЪБЕЦ –

недоуловена трилогия посветена

на риболовеца Румен Медичков)

Излизаш…

Разкопчал карираната риза

поставяш длани на гърдите.

Пред теб душата ти излиза

и тръгва по вълните.

Прелита като облак от мъгла,

като сирена в морска шир

развяла своите крила

над грейналия язовир.

Под нея рибите огромни

я чакат да ги укроти

и да ги улови доволни

във светли мрежи от мечти.

Кафенце пийна със цигара

и пожелахме си наслука.

Ти лодката надолу вкара,

отплува твойта скука.

Спокойно пореше вълните,

Приветстваше деня.

Върху сонара впил очите

магията за миг видя.

Удари… Пръта се огъна!

Лодката се спря,

конеца здравата опъна,

сърцето ти замря.

Ти бори се със него дълго

и филмче му направи.

Такъмите ти издържаха

и той ти се предаде!

Тежеше петдесет кила.

Два метра дълъг бе почти.

Не знам как ти успя

И как го улови.

Дали бях буден или спях

Какъв сом за бога!

Аз бях там и го видях!

Да вярвам ли? Не мога!

Погалих го по гладкото чело.

Това не беше риба!

Това си беше Същество,

каквото не съм виждал!

Това не ти ли стигна,

че днес на твойта кука

късмета пак намигна.

И каза ти наслука!

Ти хвана още петдесет кила!

Доволен се намръщи,

че сомовете били два

и че били тлъсти.

А телефона ти загря.

Те откъде разбраха!

Той беше още във водата,

а вече ти звъняха.

 Да се оплачем, че ги ловим големи!

- каза с насмешка ти.

Така няма да ни се налага

да съчиняваме лъжи.

Порадва им се на въже-

достойно се представи!

Те сгряха твоето сърце-

запали много млади.

Такава риба се лови

веднъж на сто години-

Ти хвана твоите сто кила

за ден и половина.

И пусна своите мечти

обратно във водата.

Браво! Не ги изяде ти-

че трябва да расте мечтата!

Разказвам този факт-

изпълни ми сърцето!

Едва сега разбрах-

не стигат ми ръцете!

Там бях и аз видях…