22 июл. 2005 г., 12:20

Сто метра

1.4K 0 4
Сто метра ми останаха само
и треньорът се раззя:
"Давай, братко, давай,
медал очаква твоята страна!"

Но на обиколката последна
от умора паднах аз,
сринах се, не издържах,
посрамих своята страна.

Тогава тренера и бащица мой
нададе бесен вой:
"Става, ставай, тъп копой,
инак чака те страхотен бой..."

И тогава коментатор отбеляза
- Линейка излиза на нашата писта,
играчът в бетона главата си размаза,
жалко, бе пръв във своята листа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Атанасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...