22 июл. 2005 г., 12:20

Сто метра

1.4K 0 4
Сто метра ми останаха само
и треньорът се раззя:
"Давай, братко, давай,
медал очаква твоята страна!"

Но на обиколката последна
от умора паднах аз,
сринах се, не издържах,
посрамих своята страна.

Тогава тренера и бащица мой
нададе бесен вой:
"Става, ставай, тъп копой,
инак чака те страхотен бой..."

И тогава коментатор отбеляза
- Линейка излиза на нашата писта,
играчът в бетона главата си размаза,
жалко, бе пръв във своята листа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Атанасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...