22 июл. 2005 г., 12:20

Сто метра

1.4K 0 4
Сто метра ми останаха само
и треньорът се раззя:
"Давай, братко, давай,
медал очаква твоята страна!"

Но на обиколката последна
от умора паднах аз,
сринах се, не издържах,
посрамих своята страна.

Тогава тренера и бащица мой
нададе бесен вой:
"Става, ставай, тъп копой,
инак чака те страхотен бой..."

И тогава коментатор отбеляза
- Линейка излиза на нашата писта,
играчът в бетона главата си размаза,
жалко, бе пръв във своята листа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Атанасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...