Сто метра
и треньорът се раззя:
"Давай, братко, давай,
медал очаква твоята страна!"
Но на обиколката последна
от умора паднах аз,
сринах се, не издържах,
посрамих своята страна.
Тогава тренера и бащица мой
нададе бесен вой:
"Става, ставай, тъп копой,
инак чака те страхотен бой..."
И тогава коментатор отбеляза
- Линейка излиза на нашата писта,
играчът в бетона главата си размаза,
жалко, бе пръв във своята листа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Атанасов Todos los derechos reservados