22 jul 2005, 12:20

Сто метра

  Poesía
1.4K 0 4
Сто метра ми останаха само
и треньорът се раззя:
"Давай, братко, давай,
медал очаква твоята страна!"

Но на обиколката последна
от умора паднах аз,
сринах се, не издържах,
посрамих своята страна.

Тогава тренера и бащица мой
нададе бесен вой:
"Става, ставай, тъп копой,
инак чака те страхотен бой..."

И тогава коментатор отбеляза
- Линейка излиза на нашата писта,
играчът в бетона главата си размаза,
жалко, бе пръв във своята листа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...