22.07.2005 г., 12:20 ч.
Сто метра
Сто метра ми останаха само
и треньорът се раззя:
"Давай, братко, давай,
медал очаква твоята страна!"
Но на обиколката последна
от умора паднах аз,
сринах се, не издържах,
посрамих своята страна.
Тогава тренера и бащица мой
нададе бесен вой:
"Става, ставай, тъп копой,
инак чака те страхотен бой..."
И тогава коментатор отбеляза
- Линейка излиза на нашата писта,
играчът в бетона главата си размаза,
жалко, бе пръв във своята листа.
и треньорът се раззя:
"Давай, братко, давай,
медал очаква твоята страна!"
Но на обиколката последна
от умора паднах аз,
сринах се, не издържах,
посрамих своята страна.
Тогава тренера и бащица мой
нададе бесен вой:
"Става, ставай, тъп копой,
инак чака те страхотен бой..."
И тогава коментатор отбеляза
- Линейка излиза на нашата писта,
играчът в бетона главата си размаза,
жалко, бе пръв във своята листа.
© Димитър Атанасов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
благодаря
-
А на мен ми хареса. Много. Тъжно е. И хубаво.
-
писателче, ще се радвам, ако обосновеш коментара си, за да се поуча от грешките си и да се поправя
-
не бих го нарекъл глупост, но всеки има право на мнение.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
