Сто вятъра препасах...
Сто вятъра препасах...
Отново си замръкнал - Бог знай къде отнесен,
а дните тук се мъкнат като родопска песен.
В невярна доба молех да дойдеш със зората -
да хукна с теб на воля - разплетох си косата.
Че в конската опашка - със ластик и със фиби
сто вятъра препасах... а вятър ми отива...
Сега ще го отвържа - бесилото ми стяга -
ти гледай да побързаш, че време не остана.
Обувките ми сочат все път в земи бездънни
и ден до век се точи... Камбана ако звънне -
не вярвай на мълвата, че вече мен ме няма -
пред прага под асмата ще ти разкаже мама
как всяко зло под камък превръщах в луда песен,
как ти ми беше рамо в една саката есен,
накриво как зарасна един разровен спомен
и как ми беше тясно в четирите сезона.
Какво, че не си китка - постой да те обичам,
с разплетената плитка на косъм ще дотичам -
на кукувото лято и в петите сезони
най-чиста е реката - и там ще те догоня...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галена Воротинцева Все права защищены
Много творески успехи и за напред!
