Сто вятъра препасах...

Poetry » Love

2.6K 1 33

Отново си замръкнал - Бог знай къде отнесен,

а дните тук се мъкнат като родопска песен.

В невярна доба молех да дойдеш със зората -

да хукна с теб на воля - разплетох си косата.

Че в конската опашка - със ластик и със фиби

сто вятъра препасах... а вятър ми отива...

Сега ще го отвържа - бесилото ми стяга -

ти гледай да побързаш, че време не остана.

Обувките ми сочат все път в земи бездънни

и ден до век се точи... Камбана ако звънне -

не вярвай на мълвата, че вече мен ме няма -

пред прага под асмата ще ти разкаже мама

как всяко зло под камък превръщах в луда песен,

как ти ми беше рамо в една саката есен,

накриво как зарасна един разровен спомен

и как ми беше тясно в четирите сезона.

Какво, че не си китка - постой да те обичам,

с разплетената плитка на косъм ще дотичам -

на кукувото лято и в петите сезони

най-чиста е реката - и там ще те догоня...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Самодива (Вики)

Обичам поезията ти! А този стих - най-много от всички!

2010-07-23T13:31:26+03:00
Жулли (Юлия Димитрова)

...

2010-06-24T00:23:14+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Сега като видях, се зачудих как така не съм го коментирала, макар че съм го чела!

Гале, ти си родена за поетеса, миличка!!!

2010-06-23T23:07:50+03:00
slan4ogled (Радослава Антонова)

Честито за наградата! Много творески успехи и за напред!

2010-06-23T23:03:49+03:00
Вил (Виолета Зашева)

Удоволствие!

2010-06-01T12:02:53+03:00