14 дек. 2008 г., 07:55

Стойности 

  Поэзия » Любовная
690 0 7

Стойности

 

Посветено на едно момиче,
което много обичах...

То също ме обичаше -
със силата на Невъзможната любов...

 

 

 

 

Сърцето виеше от болка

    във празния, картонен свят,

като безвкусна залъгалка

    разтяга стойностите Яд.

 

Разбити, кървави окови

    въргаляха се във прахта,

но Времето приготви нови

    и питаме се “Докога”

 

До нас Съдбата се кикоти,

    зъбатата уста блести…

Блестят и чисто нови зъби,

    ще ги изпробва призори!

 

А малката ни правда гола

    стои и зъзне под дъжда.

Каква ли дреха ще и скроим

    без плат, конци и без игла?

 

Сърцето само бе без стойност,

    цената нямаше я там,

сега сергията е пълна,

    табелката закачих… сам…

 

08:30

13.09.95

© Манол Манолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тъжно е.
  • Имам чувството, че доста думи са използвани само и само да се получи стих и рима, но съжалявам, не се е получил. Някои думи стоят неуместно - като кръпки и наистина нарушаваш ритъма. По-добре го преработи. Успех!
  • първите три куплета - ок
    четвърти е отвратителен
    петият става но ударението на думата закачих къде е ?

  • стойнотно е...много...
  • Поздрави за хубавия стих!
  • Ех, тази зъбата Съдба
    Поздравления!
  • До нас Съдбата се кикоти,

    зъбатата уста блести…

    Блестят и чисто нови зъби,

    ще ги изпробва призори!

    Никой не може да пребори тази зъбата странница!Поздрави за стиха!
Предложения
: ??:??