Стопена тъга
Разбиват се вълните в поредната си спирка,
пясъкът изстива с идването на нощта.
вятърът жадува отново други устни,
които да докосне с лек привкус на тъга.
Припев:
Лъчи отново изпъстрят моя ден,
топят леда в мен,
фалшиви чувства потъват
нейде там, в безкрая на живота.
врата отварям и влиза радостта,
отдавна не е идвала,
защо да страдам за една лъжа,
която изчезна.
Изгубеният кораб откри отново фара,
който го насочи към сигурно убежище,
а кой ще те насочи, когато мен ме няма,
кой ще те погали, когато дойде краят...
© Иван Русланов Все права защищены