(С благодарност на децата ми за стотиците вечности)
От цяла вечност те познавам
И все пак, дай да се прегърнем!
Че всеки ден или час раздяла,
Усещам, че живота ми наопаки ще преобърне.
Макар че нашето познанство,
Е изтъкано във вечността на младите години,
Дете мое, липсваш ми ти ежечасно
И дни раздяла усещат се като години.
И утре пак невроните ми във главата,
Ще спорят дали човек останало е в мене.
Но видя ли те, всичките замлъкват ...