(С благодарност на децата ми за стотиците вечности)

От цяла вечност те познавам

И все пак, дай да се прегърнем!

Че всеки ден или час раздяла,

Усещам, че живота ми наопаки ще преобърне.

Макар че нашето познанство,

Е изтъкано във вечността на младите години,

Дете мое, липсваш ми ти ежечасно

И дни раздяла усещат се като години.

И утре пак невроните ми във главата,

Ще спорят дали човек останало е в мене.

Но видя ли те, всичките замлъкват

И блажени падат на колене.

И в този миг да се изключат,

Не ще ми пука нито дреме!

Стотици вечности аз изживял съм

Прегърнат с теб съм като новородено бебе.