2 feb 2024, 11:40

Стотици Вечности 

  Poesía » Filosófica
296 0 0
(С благодарност на децата ми за стотиците вечности)
От цяла вечност те познавам
И все пак, дай да се прегърнем!
Че всеки ден или час раздяла,
Усещам, че живота ми наопаки ще преобърне.
Макар че нашето познанство,
Е изтъкано във вечността на младите години,
Дете мое, липсваш ми ти ежечасно
И дни раздяла усещат се като години.
И утре пак невроните ми във главата,
Ще спорят дали човек останало е в мене.
Но видя ли те, всичките замлъкват ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Kancho Vladislavov Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »