17 дек. 2004 г., 02:08

Страх 

  Поэзия
1125 0 0
По нещо се взима от мен ,
по нещо, което никога няма да видя.
Ех, защо ли започвам да вярвам
взето е нещо от мен/от мен/,
живота си краде от мен

Понякога не мога да изляза от това място.
Понякога това е моят живот, мога да го вкуся.
Понякога мога да почувствам тъгата,
но никога не може да ме видиш паднал на земята...

По нещо се взима от мен ,
ти и аз - никога не го е имало ,
аз лежа безчувствено в моята душа.
По нещо се взима от мен.

Чувствам се сякаш "изродът на света" -
(ти го виждаш в твойте очи)
Чувстваш сякаш никога няма да почувстваш от "глада"
(Така ли?!)
Колко пъти се залъгваш с празни мисли в ума
(ти го виждаш в твойте очи)
Нищо в моят живот не е "без край"
(така ли?!)

© Христо Иванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??