Dec 17, 2004, 2:08 AM

Страх

  Poetry
1.6K 0 0
По нещо се взима от мен ,
по нещо, което никога няма да видя.
Ех, защо ли започвам да вярвам
взето е нещо от мен/от мен/,
живота си краде от мен

Понякога не мога да изляза от това място.
Понякога това е моят живот, мога да го вкуся.
Понякога мога да почувствам тъгата,
но никога не може да ме видиш паднал на земята...

По нещо се взима от мен ,
ти и аз - никога не го е имало ,
аз лежа безчувствено в моята душа.
По нещо се взима от мен.

Чувствам се сякаш "изродът на света" -
(ти го виждаш в твойте очи)
Чувстваш сякаш никога няма да почувстваш от "глада"
(Така ли?!)
Колко пъти се залъгваш с празни мисли в ума
(ти го виждаш в твойте очи)
Нищо в моят живот не е "без край"
(така ли?!)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...