Страх
СТРАХ
Някога обичала съм твойте устни,
някога целувала съм ги със страх,
че може ти да ме напуснеш
и всичко да превърнеш в прах.
Със страх отварях своите очи
дали ще си до мен на сутринта
и питах се какво си мислиш ти
след нашите милувки през нощта.
Със страх отделях се от теб,
страхувах се, че няма да се върнеш,
сърцето ми сковаваше се в лед,
докато не дойдеш и не ме прегърнеш.
Така във страх прекарах свойте дни
и въпреки това, аз бях щастлива,
че се сбъднаха дори за кратко моите мечти,
че спомените с теб са най-красиви.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Екатерина Александрова Все права защищены
Продължавай в същия дух!
