ekaterina (Екатерина Александрова)
4 55
8.02.2007 г., 11:12 ч.

Страх 

  Поезия
1257 0 8

СТРАХ

Някога обичала съм твойте устни,
някога целувала съм ги със страх,
че може ти да ме напуснеш
и всичко да превърнеш в прах.

Със страх отварях своите  очи
дали ще си до мен на сутринта
и питах се какво си мислиш ти
след нашите милувки през нощта.

Със страх отделях се от теб,
страхувах се, че няма да се върнеш,
сърцето ми сковаваше се в лед,
докато не дойдеш и не ме прегърнеш.

Така във страх прекарах свойте дни
и въпреки това, аз бях щастлива,
че се сбъднаха дори за кратко моите мечти,
че спомените с теб са най-красиви.

© Екатерина Александрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ...Хубав Стих!Хареса ми!Поздравче!...
  • Добре дошла при нас!Харесват ми идейте ти!Тук там има какво да се пипне, но се надявам да се чувстваш добре при нас и да приемаш критика...
  • Поздрав! Стихотворението ти е почти съвършено, само в последния куплет малко ритъмът куца, но иначе е прекрасно. А идеята е направо гениална! Продължавай в същия дух!
  • Много силно и много истинско!Поздравления!
  • Поздрави!!!
    Хареса ми
  • Много ми хареса стиха ти!!! Поздрави и добре дошла, Катя!!!
  • Благодаря от сърце
  • добре дошла!на добър час!виждам,че вече си поела по стръмен път!висините са опасни-покори ги!ти знаеш как става това!успех!
Предложения
: ??:??