Страх
СТРАХ
Някога обичала съм твойте устни,
някога целувала съм ги със страх,
че може ти да ме напуснеш
и всичко да превърнеш в прах.
Със страх отварях своите очи
дали ще си до мен на сутринта
и питах се какво си мислиш ти
след нашите милувки през нощта.
Със страх отделях се от теб,
страхувах се, че няма да се върнеш,
сърцето ми сковаваше се в лед,
докато не дойдеш и не ме прегърнеш.
Така във страх прекарах свойте дни
и въпреки това, аз бях щастлива,
че се сбъднаха дори за кратко моите мечти,
че спомените с теб са най-красиви.
© Екатерина Александрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
...Хубав Стих!Хареса ми!Поздравче!...
-
Добре дошла при нас!Харесват ми идейте ти!Тук там има какво да се пипне, но се надявам да се чувстваш добре при нас и да приемаш критика...
-
Поздрав! Стихотворението ти е почти съвършено, само в последния куплет малко ритъмът куца, но иначе е прекрасно. А идеята е направо гениална!
Продължавай в същия дух!
-
Много силно и много истинско!Поздравления!
-
Поздрави!!!
Хареса ми -
Много ми хареса стиха ти!!! Поздрави и добре дошла, Катя!!!
-
Благодаря от сърце
-
добре дошла!на добър час!виждам,че вече си поела по стръмен път!висините са опасни-покори ги!ти знаеш как става това!успех!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
