СТРАХ МЕ Е

20 авг. 2006 г., 23:37

Поэзия

735 0 2

СТРАХ МЕ Е

Така и трябва -

да живееш с два-три спомена,

да населяваш кътчето

с най-лошите навици на приятелите,

да се страхуваш от детето си

като от зъболекар,

да те обича някой

/ или по-добре куче /,

да претърпиш любовта като катастрофа,

да умреш сам и забравен.

И да се молиш всичко да е било сън.

И да се събудиш усмихнат.

И да пийнеш кафе със жена си.

И да се разходите после по пясъка.

И да й разкажеш за вчера.

И да й разкажеш за утре.

И да заемеш всичкото днес -

това малко пространство,

в което сме живи

и чакаме.

Страх ме е.