СТРАХ МЕ Е
СТРАХ МЕ Е
Така и трябва -
да живееш с два-три спомена,
да населяваш кътчето
с най-лошите навици на приятелите,
да се страхуваш от детето си
като от зъболекар,
да те обича някой
/ или по-добре куче /,
да претърпиш любовта като катастрофа,
да умреш сам и забравен.
И да се молиш всичко да е било сън.
И да се събудиш усмихнат.
И да пийнеш кафе със жена си.
И да се разходите после по пясъка.
И да й разкажеш за вчера.
И да й разкажеш за утре.
И да заемеш всичкото днес -
това малко пространство,
в което сме живи
и чакаме.
Страх ме е.
© Красимир Симеонов All rights reserved.
