27 мар. 2007 г., 18:27

Страх ме е

731 0 2
Усещам, че с мене нещо става.
Не знам какво, но усещам липсата ти.
И всеки път, когато те няма,
обхваща ме страхът.

Страх ме е да се обвържа,
да бъда вечно твоя.
Страх ме е да обичам,
за да не ме нараниш.

Но защо ли всеки път
се връщам в твоите ласки?
Защо докосвам усните
и се правя на безчуствена?

Не искам никой, казвам ти аз,
а в същото време искам да изрека,
че искам само теб,
макар да не мога да те имам.

Времето разделя ни,
страхът ми голям е:
не искам да страдам,
шепнейки: "Обичам те!"

Защото знам -
ти пак ще си тръгнеш,
но този път може би след истината
никога няма да се завърнеш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • останах без думи просто :Х
  • Стига бе! Само параноици ли има в тоя сайт? Всяко едно произведение, на което попадна, лъха на страх и болка. Други усещания нямате ли?

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...