27.03.2007 г., 18:27

Страх ме е

729 0 2
Усещам, че с мене нещо става.
Не знам какво, но усещам липсата ти.
И всеки път, когато те няма,
обхваща ме страхът.

Страх ме е да се обвържа,
да бъда вечно твоя.
Страх ме е да обичам,
за да не ме нараниш.

Но защо ли всеки път
се връщам в твоите ласки?
Защо докосвам усните
и се правя на безчуствена?

Не искам никой, казвам ти аз,
а в същото време искам да изрека,
че искам само теб,
макар да не мога да те имам.

Времето разделя ни,
страхът ми голям е:
не искам да страдам,
шепнейки: "Обичам те!"

Защото знам -
ти пак ще си тръгнеш,
но този път може би след истината
никога няма да се завърнеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • останах без думи просто :Х
  • Стига бе! Само параноици ли има в тоя сайт? Всяко едно произведение, на което попадна, лъха на страх и болка. Други усещания нямате ли?

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...