Страх ме е
Не знам какво, но усещам липсата ти.
И всеки път, когато те няма,
обхваща ме страхът.
Страх ме е да се обвържа,
да бъда вечно твоя.
Страх ме е да обичам,
за да не ме нараниш.
Но защо ли всеки път
се връщам в твоите ласки?
Защо докосвам усните
и се правя на безчуствена?
Не искам никой, казвам ти аз,
а в същото време искам да изрека,
че искам само теб,
макар да не мога да те имам.
Времето разделя ни,
страхът ми голям е:
не искам да страдам,
шепнейки: "Обичам те!"
Защото знам -
ти пак ще си тръгнеш,
но този път може би след истината
никога няма да се завърнеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Илиева Всички права запазени