27.03.2007 г., 18:27 ч.
Страх ме е
575
0
2
Усещам, че с мене нещо става.
Не знам какво, но усещам липсата ти.
И всеки път, когато те няма,
обхваща ме страхът.
Страх ме е да се обвържа,
да бъда вечно твоя.
Страх ме е да обичам,
за да не ме нараниш.
Но защо ли всеки път
се връщам в твоите ласки?
Защо докосвам усните
и се правя на безчуствена?
Не искам никой, казвам ти аз,
а в същото време искам да изрека,
че искам само теб,
макар да не мога да те имам.
Времето разделя ни,
страхът ми голям е:
не искам да страдам,
шепнейки: "Обичам те!"
Защото знам -
ти пак ще си тръгнеш,
но този път може би след истината
никога няма да се завърнеш!
Не знам какво, но усещам липсата ти.
И всеки път, когато те няма,
обхваща ме страхът.
Страх ме е да се обвържа,
да бъда вечно твоя.
Страх ме е да обичам,
за да не ме нараниш.
Но защо ли всеки път
се връщам в твоите ласки?
Защо докосвам усните
и се правя на безчуствена?
Не искам никой, казвам ти аз,
а в същото време искам да изрека,
че искам само теб,
макар да не мога да те имам.
Времето разделя ни,
страхът ми голям е:
не искам да страдам,
шепнейки: "Обичам те!"
Защото знам -
ти пак ще си тръгнеш,
но този път може би след истината
никога няма да се завърнеш!
© Юлия Илиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
останах без думи просто :Х
-
Стига бе! Само параноици ли има в тоя сайт? Всяко едно произведение, на което попадна, лъха на страх и болка. Други усещания нямате ли?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
