Страх ме е
Не знам какво, но усещам липсата ти.
И всеки път, когато те няма,
обхваща ме страхът.
Страх ме е да се обвържа,
да бъда вечно твоя.
Страх ме е да обичам,
за да не ме нараниш.
Но защо ли всеки път
се връщам в твоите ласки?
Защо докосвам усните
и се правя на безчуствена?
Не искам никой, казвам ти аз,
а в същото време искам да изрека,
че искам само теб,
макар да не мога да те имам.
Времето разделя ни,
страхът ми голям е:
не искам да страдам,
шепнейки: "Обичам те!"
Защото знам -
ти пак ще си тръгнеш,
но този път може би след истината
никога няма да се завърнеш!
© Юлия Илиева All rights reserved.