Mar 27, 2007, 6:27 PM

Страх ме е

  Poetry
733 0 2
Усещам, че с мене нещо става.
Не знам какво, но усещам липсата ти.
И всеки път, когато те няма,
обхваща ме страхът.

Страх ме е да се обвържа,
да бъда вечно твоя.
Страх ме е да обичам,
за да не ме нараниш.

Но защо ли всеки път
се връщам в твоите ласки?
Защо докосвам усните
и се правя на безчуствена?

Не искам никой, казвам ти аз,
а в същото време искам да изрека,
че искам само теб,
макар да не мога да те имам.

Времето разделя ни,
страхът ми голям е:
не искам да страдам,
шепнейки: "Обичам те!"

Защото знам -
ти пак ще си тръгнеш,
но този път може би след истината
никога няма да се завърнеш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • останах без думи просто :Х
  • Стига бе! Само параноици ли има в тоя сайт? Всяко едно произведение, на което попадна, лъха на страх и болка. Други усещания нямате ли?

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...