18 нояб. 2010 г., 15:59

Страх ме е, че римите ще свършат

853 0 8

Страх ме е, че римите ще свършат,

че във писането няма хляб,

че с парцали подове ще бършат

и поети, и писатели, накуп.

 

Страх ме е, че няма да пожалят

хората аеда* свят!

Страх ме е, че вместо да го хвалят,

ще го хулят и влекат назад!

 

Страх ме е, че няма да отсеят,

те, твореца от уличния простак!

Страх ме е, че няма да усетят

на изкуството прашеца благ!

 

 

 


* Аед е певец в гръцката античност, който сам рецитира своите творби

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калин Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страх те е, защото си в началото, в средата ще си притеснен, а в края спокоен, защото всичко е такова каквото трябва да бъде. Светът си заслужава и успехите, и грешките.
  • Понякога съм уличен простак
    и уверявам те, че е прекрасно.
  • Благодаря за искрените коментари!
  • Поезията съществува, за да изразяваме вътрешната си същност, а не защото трябва да ни признаят. Мисля, че сайт като този трябва да гони подобни страхове. Тук получаваме толкова взаимно вдъхновение, което е най-важното.
  • Това продължение ми харесва- вдъхва някаква надежда.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...