28 февр. 2015 г., 09:27

Страх от Човека

635 0 0

Страх от Човека

В тъмната вечер на бездушието,

аз намирам отдавна търсения път на отчаянието,

водещ началото си от жестоката действителност,

която ме направи човека, който съм.

 

Понякога самотата ме прави изсъхнал, немощен.

Дори отминалите моменти са сякаш изгубени  в дълбокия звук на тишината.

Зимният сън на душата продължава, като пътя на небесен ангел тръгнал към ада -

объркан и в конфликт със самия себе си.

 

Самотата ме води и не търся приятелство, а само утеха.

Утеха за онези мигове,

в които човешкото в мен изчезва

поради оправданието наречено страх.

 

Страхът изяжда душата,

както лешояд яде мърша –

бавно и мъчително, без капка жал и пощада,

ала винаги достатъчно миризливо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зеленко Зеленков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...