28 февр. 2015 г., 09:27

Страх от Човека

638 0 0

Страх от Човека

В тъмната вечер на бездушието,

аз намирам отдавна търсения път на отчаянието,

водещ началото си от жестоката действителност,

която ме направи човека, който съм.

 

Понякога самотата ме прави изсъхнал, немощен.

Дори отминалите моменти са сякаш изгубени  в дълбокия звук на тишината.

Зимният сън на душата продължава, като пътя на небесен ангел тръгнал към ада -

объркан и в конфликт със самия себе си.

 

Самотата ме води и не търся приятелство, а само утеха.

Утеха за онези мигове,

в които човешкото в мен изчезва

поради оправданието наречено страх.

 

Страхът изяжда душата,

както лешояд яде мърша –

бавно и мъчително, без капка жал и пощада,

ала винаги достатъчно миризливо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зеленко Зеленков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...