28 feb 2015, 9:27

Страх от Човека

637 0 0

Страх от Човека

В тъмната вечер на бездушието,

аз намирам отдавна търсения път на отчаянието,

водещ началото си от жестоката действителност,

която ме направи човека, който съм.

 

Понякога самотата ме прави изсъхнал, немощен.

Дори отминалите моменти са сякаш изгубени  в дълбокия звук на тишината.

Зимният сън на душата продължава, като пътя на небесен ангел тръгнал към ада -

объркан и в конфликт със самия себе си.

 

Самотата ме води и не търся приятелство, а само утеха.

Утеха за онези мигове,

в които човешкото в мен изчезва

поради оправданието наречено страх.

 

Страхът изяжда душата,

както лешояд яде мърша –

бавно и мъчително, без капка жал и пощада,

ала винаги достатъчно миризливо.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зеленко Зеленков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...