3 янв. 2008 г., 11:40

Страхо-проказа 

  Поэзия
2094 0 26

Мое малко момче... аз не искам да вярваш,

че съм струвала твойто прегръщане.

Преживей ме такава... Повече сярна

и по-малко... по-малко насъщна.

 

Мое малко момче... аз не струвам смъртта ти.

Не заробвай в очите ми вяра.

Аз съм сенчеста, кръвна канавка по пътя.

Ти отвътре си млад. Аз съм старост.

 

Мое малко момче... не успях да ти дам

нито глътка живееща влага.

Там е празно от чувства. Студено е там.

Не посягай към мен... Не посягай!

 

Аз съм толкова жалка. Дори не можах

да избегна страха, който мразя.

Страх във вените, в устните, в кожата. Страх!

Страх от истини... страхо-проказа.

 

Мое малко момче... аз дори не признах,

 че изобщо не бих те обичала.

Ти живееше в мен. Не убих. Не посмях.

...

Аз не давам криле. Аз обричам.

© Елица Мавродинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??