Страхо-проказа
Мое малко момче... аз не искам да вярваш,
че съм струвала твойто прегръщане.
Преживей ме такава... Повече сярна
и по-малко... по-малко насъщна.
Мое малко момче... аз не струвам смъртта ти.
Не заробвай в очите ми вяра.
Аз съм сенчеста, кръвна канавка по пътя.
Ти отвътре си млад. Аз съм старост.
Мое малко момче... не успях да ти дам
нито глътка живееща влага.
Там е празно от чувства. Студено е там.
Не посягай към мен... Не посягай!
Аз съм толкова жалка. Дори не можах
да избегна страха, който мразя.
Страх във вените, в устните, в кожата. Страх!
Страх от истини... страхо-проказа.
Мое малко момче... аз дори не признах,
че изобщо не бих те обичала.
Ти живееше в мен. Не убих. Не посмях.
...
Аз не давам криле. Аз обричам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Мавродинова Все права защищены
