18 февр. 2007 г., 12:06

Страхът 

  Поэзия
630 0 2
Ръце и устни да усещам...
Изгубена съм в твоя свят,
в моя ще ти е горещо,
мъчение жалко е - за двама ад.

Пресечни точки пътя има,
наречени са кръстопът.
Зовеш ме пламенно "Любима",
знам, временно е всеки път.

Страста владее ни... Красива
и пламенна, но страст!
Признаваме си мълчаливо,
че пресметливи сме и ти, и аз.

В реалността втъкали сме цинизъм
и вярваме, че той ще ни спаси
от истинските чувства...
Страхът да не останеме сами.

© Шопландия Софийска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Признаваме си мълчаливо,
    че пресметливи сме и ти, и аз.

    В реалността втъкали сме цинизъм
    и вярваме, че той ще ни спаси

    Тези четири реда най-много ми харесват.
    Поздравчета.
  • Много истинен финал...
    Браво!
Предложения
: ??:??