18.02.2007 г., 12:06 ч.
Страхът
Ръце и устни да усещам...
Изгубена съм в твоя свят,
в моя ще ти е горещо,
мъчение жалко е - за двама ад.
Пресечни точки пътя има,
наречени са кръстопът.
Зовеш ме пламенно "Любима",
знам, временно е всеки път.
Страста владее ни... Красива
и пламенна, но страст!
Признаваме си мълчаливо,
че пресметливи сме и ти, и аз.
В реалността втъкали сме цинизъм
и вярваме, че той ще ни спаси
от истинските чувства...
Страхът да не останеме сами.
Изгубена съм в твоя свят,
в моя ще ти е горещо,
мъчение жалко е - за двама ад.
Пресечни точки пътя има,
наречени са кръстопът.
Зовеш ме пламенно "Любима",
знам, временно е всеки път.
Страста владее ни... Красива
и пламенна, но страст!
Признаваме си мълчаливо,
че пресметливи сме и ти, и аз.
В реалността втъкали сме цинизъм
и вярваме, че той ще ни спаси
от истинските чувства...
Страхът да не останеме сами.
© Шопландия Софийска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много истинен финал...
Браво!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
че пресметливи сме и ти, и аз.
В реалността втъкали сме цинизъм
и вярваме, че той ще ни спаси
Тези четири реда най-много ми харесват.
Поздравчета.