Feb 18, 2007, 12:06 PM

Страхът

  Poetry
760 0 2
Ръце и устни да усещам...
Изгубена съм в твоя свят,
в моя ще ти е горещо,
мъчение жалко е - за двама ад.

Пресечни точки пътя има,
наречени са кръстопът.
Зовеш ме пламенно "Любима",
знам, временно е всеки път.

Страста владее ни... Красива
и пламенна, но страст!
Признаваме си мълчаливо,
че пресметливи сме и ти, и аз.

В реалността втъкали сме цинизъм
и вярваме, че той ще ни спаси
от истинските чувства...
Страхът да не останеме сами.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шопландия Софийска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Признаваме си мълчаливо,
    че пресметливи сме и ти, и аз.

    В реалността втъкали сме цинизъм
    и вярваме, че той ще ни спаси

    Тези четири реда най-много ми харесват.
    Поздравчета.
  • Много истинен финал...
    Браво!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...