Страхливка искам да не ме наричаш,
защото аз си знам какво ми струваше това,
да знам, че лъжеш. Ти не ме обичаш!!!
Аз вярвала съм в твоите слова.
Аз страх загъвам във страха си,
защото ти ме учиш да живея -
така със страх, по този начин
да нося страх, а за безстрашие копнея.
И чакам жестовете ти да ме стопят,
но с чакането може би ще си остана
и спомените ще се наредят,
да покрият отворилата се рана.
И знам - страхът не дава резултати -
ти ще си тръгнеш още щом обърна си гърба.
Защо съдбата тебе ми изпрати
и ме накара да се движа по ръба?
© Полина Петкова Все права защищены