22 янв. 2021 г., 18:28

Страхът в моето сърце

492 1 0

Аз съм тук невиждана и непоправима,
скрита и страхлива,
забулена в мрака.
Крия лицето си в пе'лта,
страх ме е очите да отворя,
страх ме е глас да извися.
Искам свобода,
но стъпка напред не правя за това.
Поглеждам светлината,
но продължвам в мрака да стоя.
Крия се и плача,
свивам се, ридая,
самосъжаление без надежда.
И ей ме на....
Бездейна и безживотна.

О, страх нещастен
моето сърце пусни.
Милост покажи,
от свойта хватка
ти ме освободи

И ето още аз съм тук...
нечута и невидяна,
страхлива и нещастна.
Скланям аз глава
и свивам рамене,
но стъпка напред не правя.
Както е било така и е....

О, сърце страхливо!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Праелия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....