Аз съм тук невиждана и непоправима,
скрита и страхлива,
забулена в мрака.
Крия лицето си в пе'лта,
страх ме е очите да отворя,
страх ме е глас да извися.
Искам свобода,
но стъпка напред не правя за това.
Поглеждам светлината,
но продължвам в мрака да стоя.
Крия се и плача,
свивам се, ридая,
самосъжаление без надежда.
И ей ме на....
Бездейна и безживотна.

О, страх нещастен
моето сърце пусни.
Милост покажи,
от свойта хватка
ти ме освободи

И ето още аз съм тук...
нечута и невидяна,
страхлива и нещастна.
Скланям аз глава
и свивам рамене,
но стъпка напред не правя.
Както е било така и е....

О, сърце страхливо!