5 апр. 2023 г., 20:42

Страната на разбитите мечти

954 3 3

СТРАНАТА НА РАЗБИТИТЕ МЕЧТИ

 

... лъжата, че живея си щастливо с три бири и лула каба тютюн

връхлита ме, жестока като бивол и по-свирепа даже от тайфун,

не зная вече на кого да вярвам – дали на някой властен политик,

и като гракне пролетният гарван, да си посрещна бъдещето с вик,

и как в зори на своите дечица да туря на бохчата честен хляб,

 

щом нивите със българска пшеница пожъна ги световният сатрап,

или да хлътна в сетната химера? – слуга на нечий гнусен интерес,

печален – от излъганото вчера, несъстоял се – в тъпото ни днес,

Ще си потъна в сънната апнея! – дано във нея Бог ме приюти?

Отказвам да повярвам, че живея в страната на разбитите мечти.

 

3 април 2023 г.

гр. София, 20, 50 ч.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз се отказвам, Валери! И съм сигурна, че не съм сама.
    Има моменти, когато линиите на палците не достигат, за да изрази човек еднаквостта си с другите. Генетично е
    трудно възможно, но духовно е предопределено, възможно и много силно.
    Името на това състояние се нарича Народ!
  • И на мен не ми се иска да вярвам.
  • Не го вярвам и аз!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...