5.04.2023 г., 20:42

Страната на разбитите мечти

950 3 3

СТРАНАТА НА РАЗБИТИТЕ МЕЧТИ

 

... лъжата, че живея си щастливо с три бири и лула каба тютюн

връхлита ме, жестока като бивол и по-свирепа даже от тайфун,

не зная вече на кого да вярвам – дали на някой властен политик,

и като гракне пролетният гарван, да си посрещна бъдещето с вик,

и как в зори на своите дечица да туря на бохчата честен хляб,

 

щом нивите със българска пшеница пожъна ги световният сатрап,

или да хлътна в сетната химера? – слуга на нечий гнусен интерес,

печален – от излъганото вчера, несъстоял се – в тъпото ни днес,

Ще си потъна в сънната апнея! – дано във нея Бог ме приюти?

Отказвам да повярвам, че живея в страната на разбитите мечти.

 

3 април 2023 г.

гр. София, 20, 50 ч.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз се отказвам, Валери! И съм сигурна, че не съм сама.
    Има моменти, когато линиите на палците не достигат, за да изрази човек еднаквостта си с другите. Генетично е
    трудно възможно, но духовно е предопределено, възможно и много силно.
    Името на това състояние се нарича Народ!
  • И на мен не ми се иска да вярвам.
  • Не го вярвам и аз!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...