Страната на розите

Зората изгрява и проблясва,

топъл ветрец ни изпраща,

с мъниста в лъчите искрящи

топлата земя е на петна

и в следите на божура

разпръсква зърната

и тлее в абажура.

Мъглата е като сянка,

милва младостта, в свежест бляска,

страната балсами ни дарява,

и тревите позлатява

под лазурните небеса

донася ни утринна роса

и полите с песен поздравява.

С корени вдлъбнати здраво

в древни мистични долини,

небесен мост се издига величаво

и свързва полета с планини.

Страната ни пее в сладостта,

с майчински ласки гали равнини

и изпълва розите с добрина.

Венче-листчета се явяват,

с царствени масла родината възпяват

и плодове от зрялост предават.

Лято от земната утроба се захваща,

зеленината в горите обхваща,

клоните фини се поклащат

и поклон на страната пращат.

Листенца почвата разтърсват,

пролетна прохлада ги напътства

и със свежест полята напояват

сред земята на розите България,

и житото и благата извират като водата!

Недей за децата си да тъжиш,

твоите обятия и в мъчнотиите ги държи!