Странен луд

Дали съм странен или луд?

Епитети, би поставил друг?

Но...със странен поглед бих се вгледал-

с факти важни с лудостта си да прогледна.

На сивите си улици в прах потънали-

в усмивка казвам-сбогом късно е!

Лудо бягам-от гняв и злоба струпана-

на място чисто, душата си да пусна!

Виждам светлината, там в зората

смирение как ме чака в тишината.

Влизам непоканен, слисан под дъгата

почвам да разбирам, как рисувала ме е съдбата.

Магия с докосване до рай започва

с лудостта избягах от този свят порочен!

В местност свята, духът ми влиза-

в един забравен свят ме преоткрива!

Тук, детето при себе си откривам-

етикети /ЛУД/ , ПО МЕН НЕ ВИЖДАМ!

То е място чисто, неопетнено

за всякакви предразсъдъци-ЗАРАНЕНО!

Искам тази лудост, да я помня!

ТОЧНО ТОЗИ СВЯТ-НАИСТИНА Е МОЯ!

НЕ ТАЯ В ГЪРДИТЕ ЗЛОБА-ТЯ ЩЕ МЕ ДЪРЖИ ДО ГРОБА!

ЛИПСВА МИ ЛУКАВОСТ-ВЕЧЕ АЗ СЪМ И БЕЗ ЯРОСТ!

НЕ ГОНЯ СКРИТИ ИНТЕРЕСИ-ТЕ ДОВЕЛИ БИХА МЕ ДО ГРЕШКИ!

ПОДЛОСТТА НЕ Я ПОЗНАВАМ-ЗАТУЙ НА ВСЕКИ И НА ВСИЧКИ ВЯРВАМ!

ЩЕДРО СЕ ДАРЯВАМ-ДОБРИНА Е ЛУДОСТ...ВЕЧЕ КАЗВАМ!!!

Дали съм странен, или луд?

Синоними в този свят- били са неведнъж.

Искам да съм странен, искам да съм луд-

искам да избягам от ненормалния ни ден-тук...