1 окт. 2025 г., 14:47

Страница

143 0 0

Ще задраскам тази страница.
Ще потъна във забрава.
Криволичи стих пияница.

Знам за една работилница.
Пращат писма до небето.
Облаци в тъмна мастилница.

Колко много очи безутешни
пращат сигнали за помощ.
И всички са спешни.

В Космоса поща въздушна.
Никакъв отговор няма.
Трепка звезда равнодушна.

В мънички тънки следи
птичка с крачетата боси,
и тя, своите букви реди.

Колко въпроси, съмнения, страх.
Падат безследно в мъглата
върху пътя от шума и прах.

Нощ потъна в безлунната бездна.
И до мен през съня си прелисти
неизписана страница звездна.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Петева Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...