Страничка на Снежната кралица

6 нояб. 2013 г., 22:14

Поэзия » Любовная

579 0 2

Сега съм сирена – с коси

от оплетени сребърни мрени,

водите ме тласкат и моля се:

„Вземи ме, лодкарю, пленена!”

На облака бял се събличам,

нескрита от изгрева, пряма,

гърдите ми обли изригват

и светят с желание пламък.

Пристъпям разискрена, волна,

по-силна от пролетен вихър!

По-вярно – летя! И тъй ми отиват

крилата, че вече съм - птица!

За тебе ще бъда в деня и в съня

Кралицата снежна без име,

каквото поискаш – съм аз,

не ме омагьосвай в жена –

любовта е земна присъда и гибел...