Страничка на Снежната кралица
Страничка на Снежната кралица
Сега съм сирена – с коси
от оплетени сребърни мрени,
водите ме тласкат и моля се:
„Вземи ме, лодкарю, пленена!”
На облака бял се събличам,
нескрита от изгрева, пряма,
гърдите ми обли изригват
и светят с желание пламък.
Пристъпям разискрена, волна,
по-силна от пролетен вихър!
По-вярно – летя! И тъй ми отиват
крилата, че вече съм - птица!
За тебе ще бъда в деня и в съня
Кралицата снежна без име,
каквото поискаш – съм аз,
не ме омагьосвай в жена –
любовта е земна присъда и гибел...
© Златина Георгиева All rights reserved.
