Nov 6, 2013, 10:14 PM

Страничка на Снежната кралица 

  Poetry » Love
568 0 2

Страничка на Снежната кралица

 

Сега съм сирена – с коси                                                                                   

от оплетени сребърни мрени,

водите ме тласкат и моля се:

„Вземи ме, лодкарю, пленена!”

 

На облака бял се събличам,

нескрита от изгрева, пряма,

гърдите ми обли изригват

и светят с желание пламък.

 

Пристъпям разискрена, волна,

по-силна от пролетен вихър!

По-вярно – летя! И тъй ми отиват

крилата, че вече съм - птица!

 

За тебе ще бъда в деня и в съня

Кралицата снежна без име,

каквото поискаш – съм аз,

не ме омагьосвай в жена –  

 

любовта е земна присъда и гибел...

© Златина Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??