Прелиствам страниците на душата,
някои от тях са вече пожълтели
и така, изгубили са те аромата
на спомени безвъзвратно отлетели!

Но полека съзирам, че има такива,

за които  в сърцето няма забрава,
те подклаждат в мен тръпката жива
от мига на щастие що в душата остава!

И ето върху пясъка на живота блажено

лежа си напълно гола, само по мечтание
и вълните житейски съвсем откровено
със страст ми нашепват за твоето ухание!

А то е полъх от любовна нощ, довела

телата ни до бесен танц на самодиви,
да се извиват и в един ритъм  полудели,
в екстаз безумен да се слеят те красиво!

И... после една вълшебна тишина,

заливаща телата ни щастливо уморени,
миг такъв, плащам после аз със самота
и така за моя грях е вече отмъстено!

Прости ми, Боже, всичко това го осъзнавам,

затова си плащам аз на любовта цената,
а тя е болката, която с мъка изживявам,
та неговите чувствата да си имат свободата!

Заслужавам ли или не болката, не зная,

това оставям аз на любовта му да реши,
но тя във мене ще остане знам до края
и само той знае как може да я потуши!

Калина Влади / KB  BBB / 11.12.2014