nezemna (Неземна)
355 1168
3 мая 2016 г., 21:42

Странно малоумна... 

  Поэзия » Любовная
426 0 7

 

Странно малоумна...

Превръщаш ме в дете наивно, щуро,
вървя цъфтяща, влачейки краката,
изглеждам някак странно малоумно,
ухилена, гореща, простовата.

Усмихвам се на всичко и сияя,
дърветата ме галят с чудни клонки,
цветята милват ме, разнежена ухая,
а слънцето,  ме цели със бонбонки.

Тревата ме пощипва по краката,
светулки във очите ми блещукат,
с калинки украсила съм косата,
мечтите,  своеволно си мъждукат.

Дете съм с теб, разглезена, добричка,
с ръцете ти, захласната играя,
не ме оставяй никога самичка,
ще се изгубя в тъмното, самотна  ще ридая.

Дете съм с теб, ела да поиграем...



 

© Неземна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много си добра! Имаш страхотна техника и визия за стиха! Ухаеш на аромати, бликаш от чувства! Браво!
  • Харесах.
  • Браво! Усмихна ме!
  • Поздравления, Цвети! Прекрасно е!
  • ,,... а слънцето, ме цели със бонбонки.,,
    Много весело, а в същото време, много дълбоко стихотворение. Лично мен, ме накара да се усмихна и почувствам чудесно. Докосна ме. Браво за творбата.
  • Много чаровно усещане предизвика в мен, Цвети!
    Странно, и аз вчера "поиграх" в едно стихо, което обаче, остана само върху лист от тетрадка
Предложения
: ??:??