Странно малоумна...
Странно малоумна...
Превръщаш ме в дете наивно, щуро,
вървя цъфтяща, влачейки краката,
изглеждам някак странно малоумно,
ухилена, гореща, простовата.
Усмихвам се на всичко и сияя,
дърветата ме галят с чудни клонки,
цветята милват ме, разнежена ухая,
а слънцето, ме цели със бонбонки.
Тревата ме пощипва по краката,
светулки във очите ми блещукат,
с калинки украсила съм косата,
мечтите, своеволно си мъждукат.
Дете съм с теб, разглезена, добричка,
с ръцете ти, захласната играя,
не ме оставяй никога самичка,
ще се изгубя в тъмното, самотна ще ридая.
Дете съм с теб, ела да поиграем...
© Неземна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много си добра! Имаш страхотна техника и визия за стиха! Ухаеш на аромати, бликаш от чувства! Браво!
-
Харесах.
-
Браво! Усмихна ме!
-
-
Поздравления, Цвети! Прекрасно е!
-
,,... а слънцето, ме цели със бонбонки.,,
Много весело, а в същото време, много дълбоко стихотворение. Лично мен, ме накара да се усмихна и почувствам чудесно. Докосна ме. Браво за творбата. -
Много чаровно усещане предизвика в мен, Цвети!
Странно, и аз вчера "поиграх" в едно стихо, което обаче, остана само върху лист от тетрадка
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
