Jeni_ste (Женя Стефанова)
7 10
3 окт. 2006 г., 12:56

СТРАШНА МИСЪЛ 

  Поэзия
1045 0 7
Тъй страшна е мисълта,
че вече съм сама.
Че няма те до мен
във този тъжен ден.
Морето те прибра безгласно
във свойта синя дълбина.
Отиде безвъзвратно
и повече не се видя.
Аз чакам тук на този бряг,
приседнала спонтанно
и моля го без глас
да върне любовта ми.
Отне те то от мен,
отне ти и живота.
Но знай, че всеки Божи ден
ще търся без посока.
Ще търся теб и твоя глас,
ще търся твойте длани.
Но знам, че няма ги при нас,
няма я и любовта ни.
Отиде си!
Това е всичко!
Но аз не спирам да мълвя,
че ти загина тъй трагично,
че ти от мене излетя!

© Женя Стефанова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??