Jeni_ste (Женя Стефанова) Jeni_ste (Женя Стефанова)
7
Oct 3, 2006, 12:56 PM

СТРАШНА МИСЪЛ

  Poetry
1.3K 0 7
Тъй страшна е мисълта,
че вече съм сама.
Че няма те до мен
във този тъжен ден.
Морето те прибра безгласно
във свойта синя дълбина.
Отиде безвъзвратно
и повече не се видя.
Аз чакам тук на този бряг,
приседнала спонтанно
и моля го без глас
да върне любовта ми.
Отне те то от мен,
отне ти и живота.
Но знай, че всеки Божи ден
ще търся без посока.
Ще търся теб и твоя глас,
ще търся твойте длани.
Но знам, че няма ги при нас,
няма я и любовта ни.
Отиде си!
Това е всичко!
Но аз не спирам да мълвя,
че ти загина тъй трагично,
че ти от мене излетя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Женя Стефанова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0