Oct 3, 2006, 12:56 PM

СТРАШНА МИСЪЛ

  Poetry
1.3K 0 7
Тъй страшна е мисълта,
че вече съм сама.
Че няма те до мен
във този тъжен ден.
Морето те прибра безгласно
във свойта синя дълбина.
Отиде безвъзвратно
и повече не се видя.
Аз чакам тук на този бряг,
приседнала спонтанно
и моля го без глас
да върне любовта ми.
Отне те то от мен,
отне ти и живота.
Но знай, че всеки Божи ден
ще търся без посока.
Ще търся теб и твоя глас,
ще търся твойте длани.
Но знам, че няма ги при нас,
няма я и любовта ни.
Отиде си!
Това е всичко!
Но аз не спирам да мълвя,
че ти загина тъй трагично,
че ти от мене излетя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Женя Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...