СТРАШНА МИСЪЛ
Тъй страшна е мисълта,
че вече съм сама.
Че няма те до мен
във този тъжен ден.
Морето те прибра безгласно
във свойта синя дълбина.
Отиде безвъзвратно
и повече не се видя.
Аз чакам тук на този бряг,
приседнала спонтанно
и моля го без глас
да върне любовта ми.
Отне те то от мен,
отне ти и живота.
Но знай, че всеки Божи ден
ще търся без посока.
Ще търся теб и твоя глас,
ще търся твойте длани.
Но знам, че няма ги при нас,
няма я и любовта ни.
Отиде си!
Това е всичко!
Но аз не спирам да мълвя,
че ти загина тъй трагично,
че ти от мене излетя!
че вече съм сама.
Че няма те до мен
във този тъжен ден.
Морето те прибра безгласно
във свойта синя дълбина.
Отиде безвъзвратно
и повече не се видя.
Аз чакам тук на този бряг,
приседнала спонтанно
и моля го без глас
да върне любовта ми.
Отне те то от мен,
отне ти и живота.
Но знай, че всеки Божи ден
ще търся без посока.
Ще търся теб и твоя глас,
ще търся твойте длани.
Но знам, че няма ги при нас,
няма я и любовта ни.
Отиде си!
Това е всичко!
Но аз не спирам да мълвя,
че ти загина тъй трагично,
че ти от мене излетя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женя Стефанова Всички права запазени
