2 июн. 2007 г., 09:07

Страшният ден

636 0 3
Тъжна съм и самотна.
Плаче небето с мен.
Облаците са се навъсили греховно.
Нима дойде страшният ден?
Искам отново да се преродя:
в нова, по-силна жена.
Но нима ин може без своето ян?
Аз не мога без твоята топлина.
И е страшно да бъдеш зависим.
Да тупти сърцето ти и на другия в едно.
Но другото, ако спре и изстине,
какво ще правиш с твоята любов?
Нима може да се скита сама и без другар?
И ето и днес аз питам:
без мен би ли оцелял?
Но аз съм предана.
И сама ще дочакам новия ден.
Защото ти си човекът, който ориса ме:
да те обичам и ти да обичаш мен!

                                              "Сърцето има доводи, които разумът не познава" Паскал

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...