2.06.2007 г., 9:07

Страшният ден

640 0 3
Тъжна съм и самотна.
Плаче небето с мен.
Облаците са се навъсили греховно.
Нима дойде страшният ден?
Искам отново да се преродя:
в нова, по-силна жена.
Но нима ин може без своето ян?
Аз не мога без твоята топлина.
И е страшно да бъдеш зависим.
Да тупти сърцето ти и на другия в едно.
Но другото, ако спре и изстине,
какво ще правиш с твоята любов?
Нима може да се скита сама и без другар?
И ето и днес аз питам:
без мен би ли оцелял?
Но аз съм предана.
И сама ще дочакам новия ден.
Защото ти си човекът, който ориса ме:
да те обичам и ти да обичаш мен!

                                              "Сърцето има доводи, които разумът не познава" Паскал

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....