21 окт. 2010 г., 17:19

Страст

881 0 0

Пръстите на ръцете ти пак жадно
се прокарват през моята коса,
а устните ти жадни търсят
моите за още грешни целувки.
Нощта се спуска над града,
а тялото ти желае моето повече
от всякога.
Дали подвластна съм на тези копнежи,
дали ще устоя,
или може би дошло е време,
когато с плах глас ще ти кажа
отново "Ела"!?
И шептиш нежни думи в ухото мое,
и галиш кожата, както никога досега...
Усещам как колената почват да треперят,
а дъхът ми от страст прескача.
И виждам в очите ти, че и ти усещаш
и сякаш искаш да ми кажеш нещо,
но дали не е твърде късно
на пориви отново да се поддадем.
"Спри" - промълвих тихо,
но дявол те бе превзел.
На ласките ти се отдавам,
не успях и този път да удържа.
Ще се науча ли някога да живея,
без да спомням си за тези нощи,
без отново да искам да се връщам
и бавно всеки път от мен
на малки глътки да отпиваш?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ланжел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...