21.10.2010 г., 17:19

Страст

877 0 0

Пръстите на ръцете ти пак жадно
се прокарват през моята коса,
а устните ти жадни търсят
моите за още грешни целувки.
Нощта се спуска над града,
а тялото ти желае моето повече
от всякога.
Дали подвластна съм на тези копнежи,
дали ще устоя,
или може би дошло е време,
когато с плах глас ще ти кажа
отново "Ела"!?
И шептиш нежни думи в ухото мое,
и галиш кожата, както никога досега...
Усещам как колената почват да треперят,
а дъхът ми от страст прескача.
И виждам в очите ти, че и ти усещаш
и сякаш искаш да ми кажеш нещо,
но дали не е твърде късно
на пориви отново да се поддадем.
"Спри" - промълвих тихо,
но дявол те бе превзел.
На ласките ти се отдавам,
не успях и този път да удържа.
Ще се науча ли някога да живея,
без да спомням си за тези нощи,
без отново да искам да се връщам
и бавно всеки път от мен
на малки глътки да отпиваш?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ланжел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...